Тъжно,меланхолично,носталгично,дъждовно,студено....
Такова е времето вътре в мен,съвсем в унисон с есенния сезон.
А някой беше казал,че да се влюбиш е най-прекрасното нещо на света.
Може би да,ако си намерил точния човек.Аз май не съм.Защо обаче нещо в мен непрекъснато упорства и ми казва,че е той.Объркана съм тотално....Може би и той се чувства така в момента....Може би.
Една приятелка ми каза "..виж ако си сигурна,че е той просто си седни на дупето и почакай малко,на момчетата им трябва повече време за да стоплят."
Да почакам малко,ама това чакане ме побърква..намирам го във всички любими песни, в снимките на прекрасните изгреви и залези, в стиховете.Как можах да хлътна така,наивен,влюбчив романтик,това съм аз.Нищо,че се правя на много хард бейби.Ще чакам....колкото трябва.



                    Dust In The Wind 
            by Kansas I close my eyes only for a moment and the moments gone all my dreams pass before my eyes a curiosity dust in the wind all we are dust in the wind Some old song just a drop of water in the endless see all we do crumbles to the ground though we refuse to see dust in the wind Now, donґt hang on nothing last forever but the earth and sky it lips away And all my money won`t another minute buy Dust in the wind all we are dust in the wind dust in the wind dust in the wind

:))))

:))